Дълго време ме сърбят пръстите да напиша тази публикация. И държа да отбележа, че това са моите лични невчесани мисли, родени от най-личен, изстрадан опит. Може би ще бъда малко рязка и не съвсем в духа на досега писаните от мен неща, но както казах - много е лично, много е изстрадано. Провокират ме съвсем прясно изчетените мнения на съфорумки от Бг Мамма, както и коментари на едни момичета от вчера. Въпросните коментари бяха насочени към леко закръгленото коремче на едното момиче и въпросът " Тази блузка скрива ли дефектите ми? ", придружен от леко нервна усмивка и поглед, пълен със срам. Аз в този момент се изживявах като моден консултант в магазина на приятелка. Въпросът предизвика бурна реакция в мен, която подтиснах с усмивка, отговорих "Блузката ви стои чудесно, а относно дефектите - не виждам такива. А не забравяйте, че има дефекти, които никоя дреха не може да скрие, като например злобата и простотията".
снимка: Internet
Наясно съм, че всички индустрии са се насочили към нашата нормална човешка потребност от приемане, харесване и т.н. Но в мен се надига огромен гняв срещу статуквото, срещу матрицифизирането на женското тяло, срещу превръщането му в нещо за гледане, в обект. Дълго време живях в заблудата, че да си слаб означава да си красив, желан, приет, щастлив, успешен и т.н. Нека ви споделя една тайна - НИЩО ПОДОБНО! Стремежът ми към слабо, т.е. красиво тяло беше съпътстван от глад, изтощение, омраза към самата мен, защото не бях достатъчно силна и волева да изгладувам още един ден, дълги сесии на преяждане, отново омраза, повръщане, пиене на всякакви очистителни хапчета, дори бях изобретила вземането на диуретици, с цел разкарването на няколко килограма вода от тялото ми, а друго хитроумно изобретение беше, че пиех едни хапченца против алергия - действаха ми приспивателно и обезводняващо - 2в1 - хем спиш и не ядеш, хем се събуждаш с 1-2 кила по-лека... Мога дълго да продължавам да ви описвам всичките безумия, които съм си причинила. Резултатът беше, че бях слаба. Но изключително НЕ щастлива. Не се приемах. Не се вписвах в никоя компания, тъй като хората там ядяха. Аз също трябваше да ям с тях, а после онзи ужас от няколко реда по-нагоре се повтаряше....
За Бога, момичета, обичайте и уважавайте телата си. Лесно е да се каже, трудно е да се направи, от горчив и дълъг опит знам. Но направете така, че никога повече да не се гледате с омраза, защото това сте вие, и вие сте достойни за любов такива, каквито сте. Едно обичано и добре обгрижвано тяло ще се отплати с красота, здраве, сила и тонус. Не се наказвайте с продължителни спортни сесии - движете се с радост и любов, хранете се с полезни храни, с които ще сте здрави, свежи и издръжливи...
Мен ме мотивира това, какъв пример ще дам на дъщеря си - как тя ще гледа един ден на себе си и как ще се грижи за своето чудесно малко телце :) Не помагат диети, хранителни режими, хапчета, помади и мазила. Помага единствено обичта към себе си, обгрижването с любов и спирането на всякаква критика. Защото критиката сама по себе си има да каже много повече за критикуващия, отколкото за критикувания обект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар